Казах на родителите си, че съм гей

Аз съм Даниел. И съм на 17 години, съвсем скоро ще навърша 18.

Казах на родителите си, че съм гей.

Всичко започна, когато бях на екскурзия в Италия със семейството си. Вечеряхме в ресторант и майка ми ми намекна, че знае, че може би съм гей и си имам приятел. Въпреки това тя реши да не говори пред баща ми, защото знаеше, че той е агресивен когато стане дума за темата “гей”. Те винаги за предполагали, че съм гей и баща ми затова винаги ме е обиждал и е бил агресивен към мен.

Прибрахме се от Италия и не бяхме говорили по темата с майка ми, докато не стана огромният скандал на следващата вечер. Баща ми отново имаше съмнения, че съм гей, понеже имам приятели гей и му бях споделил, че нямам нищо против тях. Когато му споделих това той буквално побесня, защото е може би най-големият хомофоб и просто мрази гейове…

Започна да ме разпитва дали и аз съм такъв „изрод“ и „педераст“ като хората, които защитавам, разбира се, крещейки и обиждайки. Тази ситуация не се случваше за първи път, но в многото предишни пъти аз се сдържах от това да му призная, че съм такъв, защото ме беше страх. Именно той ме спираше да призная и на майка ми, а исках да го направя.

И така, след многобройните предишни скандали, просто онази вечер избухнах и най-накрая си признах че съм гей. Споменах им, че си имам приятел. Майка ми беше в шок, защото, може би, се е надявала това да не е истина. Баща ми побесня още повече. Стана и тръгна към мен да ми посяга, смазвайки се с обиди, най-големите обиди, които един син може да чуе от баща си, но майка ми го спря.

Бях скован от страх. И реших да изляза от нас. Отидох да се скрия при приятелка, защото знаех, че баща ми ще откачи. Баща ми цяла вечер ме заплашваше и обиждаше по телефона, както и във фейсбук, в лични съобщения. Казваше ми, че съм „най-големият боклук на света, напаст, изрод, изчадие, грешка на природата, извращение, погнуса, курва, педал, провалът на семейството“, че само съм мислел за това как „да си го вкарам отзад“ и че ще умра от СПИН. Заплашваше ме, че ще ме пребие зверски и „както ме е направил така и ще ме убие с голи ръце„. Твърдеше, че съм най-големият боклук и заслужавам да умра.

Два дни по-късно споделих на леля, сестрата на баща ми, че съм гей. Тя реагира спокойно и ми даде някаква подкрепа. Беше потресена от баща ми заради неговата реакция и се опита да говори с него, но той отказваше да я слуша. Леля ми обясни и на дядо, бащата на баща ми, за това какво става и дядо ми го прие спокойно, макар че беше против това че съм гей, но  предложи да спя у тях.

Спах у тях около седмица, а баща ми продължи със заплахите и обидите. През тази една седмица баща ми намери информация за приятеля ми от полицията, защото се познава с всички полицаи в града както и със съдия в градския съд. Тъй като е с връзки в полицията, те са намерили информация за приятеля ми и са му я дали, а съдията е посъветвал нашите да бъдат твърди с мен и да подадат сигнал за приятеля ми. Баща ми намери и профила на моя приятел във фейсбук и започна да заплашва и него. Искаше да го съди, понеже е по-голям от мен. На 30 е, но в началото, когато се запознахме, аз му казах, че съм на 18-19…

Няколко дни по-късно се оказа, че баща ми ми е взел лаптопа, извикал е техник да разбие паролата, влезе във фейсбука ми, открадна ми профила и започна да чете всички чатове, да пише на мои приятели и да ме злепоставя и заплашва пред тях.

Скоро успя да отвори и Google photos, където имах синхронизирани снимки с приятеля ми.  Там имаше снимки и клипове от всякакъв вид, включително и еротични клипове. Принципно с приятеля ми сме на повече от 300 километра км и рядко се виждаме. Затова си правим такива клипове, но обикновено ги трием. За жалост бях забравил, че всичко, което снимам, се синхронизира в google photos. Бях забравил да ги изтрия от там, а баща ми открадна профила ми и за там. Когато намери снимките и клиповете, побесня още повече. Обаждаше ми се по телефона, заплашваше ме, че където и да съм ще ме намери и ще ме пребие или дори убие. Казваше ми че съм „най-долната курва на света“ и „най-отвратителното същество“. Отново заплашваше приятеля ми и казваше, че ще го съди за блудство с непълнолетен, а ако му се размине той сам ще вземе мерки за него. В това няма никакъв смисъл, защото с приятеля ми много се обичаме и сме в сериозни отношения и никога не ме е карал да правя нищо на сила и не би ме наранил.

На следващият ден предаде снимките и клиповете в полицията. Същият ден дойде до дядо ми и заплашвайки ме да ме смели от бой, ми взе телефона насила. Няколко дни по-късно баща ми разказа и показа клиповете на по-голямата част от семейството ми и всеки се обърна срещу мен. Бях принуден да се прибера вкъщи с условието, че ще се „излекувам“ от това да съм гей и ще се променя. Съгласих се, не защото е възможно и ще стане, а за да сме в по-спокойни отношения.

Прибрах се вкъщи. Всяка вечер имаше скандали, които баща ми започваше и ги правеше пред майка ми и сестра ми. Всеки път, когато се опитвах да му обясня, че съм щастлив с това, което съм той побесняваше. Крещеше по цяла вечер и ми слагаше снимките и клиповете до лицето с неговия телефон и казваше че съм най-голямата курва и боклук, който някога е познавал.

 Също така ме заплаши, че „ще си го изкара и ще ми го даде първо в устата, а после отзад“ и после ще ме пребие, тоест ме заплаши че ще ме изнасили.

 Тормозът продължаваше всяка вечер, докато не ми посегна една вечер. След скандал, в който му казах, че не смятам, че съм боклук и съм щастлив с това, което съм, той полудя и започна да ме бие… Удари ме няколко пъти по главата с шамари и юмруци.

Накрая аз припаднах от стреса. Спомням си как ме риташе, също когато бях на земята и ме дърпаше да ставам.

На следващия ден си събрах багажа и отидох в приятелка. Нашите искаха да се прибера, но ме беше страх от баща ми. Беше опасен за мен. Майката на тази приятелка разговаря с баща ми по телефона, но баща ми и каза че ми е ударил само един шамар и заплаши майката на приятелката ми, че ще се обади в полиция, затова че ме укрива у тях.

От там на повече не иска да се меси и бях принуден отново да се прибера у нас. Баща ми продължи с тормоза и с условията да се променям и да ставам „нормален“ иначе ме заплашваше, че ще има тормоз докато съм гей.

 Записаха час и за психолог, защото нашите смятат, че проблемът е в мен. Психологът каза, че ще ме излекува. Но баща ми продължи със системния тормоз, всяка вечер крещене и обиждане, че „не ставам за нищо и съм пълен провал, изрод, най-голямото отвращение на света“ и т.н. Излага ме пред цялото семейство и разказва на всеки „колко мръсна курвичка“ и какъв „мръсен педераст“ е синът му.

Психическият тормоз продължаваше повече от седмица след последното ми прибиране заедно със заплахи, че ще ме убие или пребие до смърт и че ако не се променя, ще ме тормози.

Преди няколко вечери ми посегна отново. Каза, че иска да се променям и, ако трябва, ще ме накара на сила и ще ме тормози. Питаше ме какво смятам да правя, дали ще се променям или не. Аз му отвърнах че не знам какво ще правя. Той откачи отново и тръгна да ме бие и заплашва отново. Този път ме удряше доста силно и ми направи и рана до окото. Майка ми влезе в стаята и го спря.

Психическият тормоз никога не е спирал. Баща ми всяка вечер ми крещеше и ме обиждаше. После за няколко дни се успокои.

Преди два дни ме повикаха в полицията да пиша обяснения и жалба срещу моя приятел. Аз не написах, а описах истината – че го обичам, че е моят човек, че ме подкрепя и че не ме е карал да правя нищо насила. Написах накрая, че баща ми ме бие и ме тормози за това, че съм гей. След като си тръгнах, се обадили на баща ми от полицията в нашия град и той отишъл в районното да прочете моята жалба и обясненията ми. Вече не беше сигурно и беше гарантирано, че този път ще ме убие. Останах същата нощ при приятелка. Майка ми ме обвини в предателство, а баща ми смени бравата на вратата.

Сега се намирам в Кризисен център за деца, жертви на насилие. В моя град. В една стая съм с момче, което е било пребивано от доведения си баща. Има и други момчета и момичета, жертви на насилие. Тази нощ ще спя спокойно, а утре ще съм на училище. Полагам много усилия да не ми личи това, което се случва с мен. И ми е много трудно.

Ще спя спокоен, но се чувствам сам, изоставен и излишен. Чувствам се виновен за тази история. Боли ме, че оттук насетне ще съм сам. И ми е много мъчно.

Но поне съм жив. И, да, аз съм гей.