По време на пациентския уъркшоп „Глас. Власт. Видимост.“, който се проведе на 4 юли 2025 г., румънският активист и застъпник Йоан Петре направи въздействаща презентация за пътя на ХИВ движението в Румъния, историята на пациенти с ХИВ, както и уроците, които страната му е научила за последните четири десетилетия. Събитието събра пациенти, граждански застъпници и лекари от България, Румъния, Германия и Чехия с фокус върху правата на хората с ХИВ и тяхното реално участие в здравната политика.
Представянето на Йоан Петре започна с минута мълчание в памет на загиналите хора с ХИВ. Петре напомни, че историята на ХИВ в Румъния е изключително тежка, защото между 1988 и 1992 г. над 13 000 деца са инфектирани с ХИВ в болнични условия, основно в социални институции и домове за изоставени деца. До края на 1990 г. 99% от официално регистрираните случаи са били деца под 4 години. В началото на 90-те години над половината от всички инфектирани с ХИВ деца в Европа са румънски. Днес около 5 500 от тези деца са пораснали възрастни, които се справят с хроничната инфекция, но и с последиците от институционално причинената им травма.
Петре подчерта, че в Румъния развитието на пациентското движение започва именно от родителите на засегнатите деца. Така се появяват първите пациентски организации (UNOPA, ARAS, Romanian Angel Appeal, Baylor, Tender Loving Care), които до днес имат ключова роля в предоставянето на услуги и политическото застъпничество.
В рамките на националната инициатива „40 години ХИВ в Румъния“, през 2024 г. е представен т.нар. „Букурещки манифест“ – документ, който обединява гражданския сектор и институциите около ключови приоритети за гарантиране на достъп до достойна грижа, прозрачност в управлението на политиките за ХИВ, антидискриминационно обучение за медицинския персонал, устойчиво финансиране на пациентски НПО, разширяване на тестовете за ХИВ в първичната медицинска помощ и въвеждане на съвременни превантивни практики като PrEP и PEP.
Въпреки напредъка в осигуряването на лечение (80% от хората с ХИВ в Румъния получават терапия с една таблетка дневно), Петре беше категоричен, че проблемите остават сериозни. Липсата на медикаменти в някои региони (например Тулча), натискът върху бюджетите, недостатъчната социална подкрепа (особено по отношение на инвалидните пенсии) и все още широко разпространената стигма в здравните заведения са сред най-значимите предизвикателства. Той допълни, че се работи се по ново законодателство за ХИВ, тъй като действащият нормативен акт е от 2002 г. и вече не отговаря на съвременните реалности.
Проектът „Активно гражданство в политиките по ХИВ“ се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.