Наближава Световният ден за борба с ХИВ/СПИН. Какво не знае обществото за ХИВ днес?
Хората още живеят с представи от 90-те, а за медицината те отдавна са в миналото. Модерната терапия днес прави вируса неоткриваем и непредаваем. Човек на лечение не може да инфектира партньора си, детето си, своя лекар. Това не е фантазия, а научно доказан факт. Малко се знае и за новите инструменти за превенция. PrEP, хапчето против ХИВ, предпазва от вируса по-ефективно от презерватив, а други медикаменти намаляват риска от бактериални сексуално преносими инфекции след рисков контакт.
Какво е важно да знаят лекарите, стоматолозите и медиците заХИВ?
Медиците имат страх от ХИВ, който е напълно несъвместим с това, което науката знае днес за вируса. Най-важното е да знаят, че човек на ефективна терапия, с неоткриваем вирусен товар, не предава ХИВ. Работата с такъв пациент не изисква нищо повече от стандартните предпазни мерки, които така или иначе важат за всеки пациент. При инцидентно убождане с игла от човек с нелекуван ХИВ рискът за инфектиране е около 0.3%. Ако пациентът е на терапия и е с неоткриваем ХИВ, шансът достига до нула. Също така ранното диагностициране е невъзможно без лекарите и стоматолозите, които да насочват към изследване за ХИВ и други инфекции, предавани по сексуален път. Важно е да кажа, че няма неуязвими от ХИВ, сифилис, хепатитите и другите сексуално преносими заболявания. Всеки, който прави секс, е част от уравнението и всеки е уязвим.
Кои са най-сериозните предизвикателства пред живеещите с ХИВ днес?
Те не са медицински, а социални. Хората, живеещи с ХИВ, се справят с терапията отлично, но все още се сблъскват със страх, недоверие и мълчание в семейството, на работното място и в здравната система. Това изморява повече от самия вирус. Стигмата може да спре човек да разкрие диагнозата си, да търси помощ. Защото дори при напреднало заболяване и СПИН терапията работи. Хора, стигнали до тежки състояния, се възстановяват, вирусният товар става неоткриваем и продължават живота си благодарение на модерната медицина.
Когато обществото престане да гледа на ХИВ като на морален печат, много от тези проблеми ще изчезнат.
От 25 години работите в областта на ХИВ. Какво се промени за тези 25 години в медицината за сексуално здраве?
През тези 25 години сексуалното здраве буквално смени епохата си. ХИВ премина от присъда към контролирано хронично състояние благодарение на модерната терапия, която позволява на хората да живеят нормално и да не предават вируса при неоткриваем товар. В областта на сексуално преносимите инфекции навлязоха по-точни тестове, включително PCR диагностика за хламидия, гонорея и микоплазми, което промени качеството на профилактиката. Появиха се нови медикаменти като PrEP за ХИВ, които помагат на превенцията още преди рисковия контакт. Най-важната промяна обаче е отношението, сексуалното здраве вече се разбира като част от общото здраве, а не като повод за срам.
Какво може да се направи в България за подобряването на сексуалното здраве?
В България имаме специалисти, но нямаме структуриран механизъм за комбинирано изследване на сексуално преносими инфекции, включително платени от държавата. Най-големият дефицит е достъпът, защото хората извън големите градове практически нямат къде да се изследват качествено и навреме.
Превенцията също е подценена, както и координираното лечение на сифилис и други сексуално преносими инфекции. Обучението в сексуално здраве почти не съществува, а стигмата и срамът продължават да държат хората далеч от кабинетите.