България рискува да изостане критично от глобалните цели за елиминиране на ХИВ до 2030 г., ако не бъдат предприети спешни институционални и политически мерки. Това показва новият застъпнически анализ „Политика на инерцията – дефицитът на застъпничество и институционална ангажираност в ХИВ отговора в България“, разработен от екип от експерти в областта на общественото здраве, социалната работа и гражданския сектор.
Въпреки че над 98% от хората, живеещи с ХИВ, получават антиретровирусна терапия, анализът сочи, че системата в страната остава централизирана, неравномерно достъпна и лишена от интегрирана подкрепа. Над 53% от новите случаи са диагностицирани късно, често в напреднал стадий. Превантивните програми, особено сред уязвими групи (МСМ, ПСУ, ИУН, младежи) са фрагментарни или напълно липсващи.
„Имаме терапия, но все още нямаме цялостна система за превенция и грижи, особено извън секторите за ХИВ. Хората живеят, но без подкрепа. Това е парадоксът на българския отговор на ХИВ – успех по документи, дефицити в реалността“, казва Александър Миланов, един от съавторите на документа.
Анализът подчертава и липсата на политическа визия към август 2025 г. България няма подготвена нова Национална програма за ХИВ и сексуално предавани инфекции за периода след 2025 г. Няма и механизъм за устойчиво финансиране на гражданските организации, които работят с уязвими групи. Достъпът до ключови превантивни инструменти като PrEP и PEP не е нормативно уреден, а стигмата остава сериозна пречка пред диагностицирането и лечението.
Ключови препоръки от документа са свързани със спешно приемане на нова Национална програма за ХИВ (2026–2030), с ясно бюджетиране и участие на общностите. Необходимо е въвеждане на устойчив механизъм за фондово финансиране на НПО, които предоставят услуги на терен. Важно е и нормативното признаване и реимбурсиране на PrEP и PEP като част от стандартната медицинска грижа. Важно за пациентите и общността е институционализирането на психосоциалната подкрепа, тоест включването на психолози, социални работници и пациентски навигатори във всеки ХИВ център.
Необходимо е и преосмислянето на Експертния съвет по ХИВ, с участието на ХЖХИВ, за мониторинг и съвместно вземане на решения.
„Без права, участие и политическа воля всичко останало е шум в системата. ХИВ политиката в България има нужда от рестарт, базиран на реалните потребности, не на формални документи“, подчертава авторския екип на анализа.
Пълният текст на застъпническия документ можете да прочетете ТУК
Проектът „Активно гражданство в политиките по ХИВ“ се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.