На 7 август 2025 г. се проведе онлайн информационно събитие, посветено на състоянието на грижата за хората, живеещи с ХИВ в България, и на необходимите промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИН за периода 2026-2030 г. Събитието е в рамките на проекта „Активно гражданство в политиките по ХИВ“, който се реализира с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз.

В събитието участваха Елена Биринджиева, председател на Сдружение „Здраве без граници“ и дългогодишен застъпник за правата на пациентите, Мартин Грънчаров, изследовател и активист, д-р Борис Луканов, който е клиницист и с опит в интегрираната грижа за пациенти с ХИВ или в уязвимост от инфектиране с ХИВ и Десислава Янева, клиничен социален работник с фокус върху психосоциалната подкрепа за пациенти с ХИВ и техните близки.

Участниците очертаха картина, в която България постига високо покритие на антиретровирусната терапия. Над 98% от диагностицираните са включени в лечение, но това постижение се обезценява от два системни проблема – големият брой късни диагнози и почти липсващо гражданско участие в изработването на политики в областта на превенцията, контрола и лечението на ХИВ. Те бяха категорични, че новата национална програма трябва да бъде интегрирана, устойчива, базирана на човешки права и насочена към превенция, ранно откриване на нови случаи и реално включване на общностите в управлението и мониторинга на институционалния отговор срещу ХИВ.

Д-р Борис Луканов представи най-новите медицински постижения, сред които дългодействащи инжекционни терапии, дигитално проследяване на вирусния товар, нови комбинирани режими с по-добра поносимост и молекули с превантивен потенциал, включително дългодействаща инжекционна профилактика (PrEP). Той подчерта, че въпросът не е дали тези възможности съществуват, а как да станат достъпни за всеки пациент без излишна бюрокрация и с максимална защита на личните данни. В изказването си направи и детайлно сравнение между организацията на грижата в Германия и България. В германския модел проследяването се извършва в специализирани центрове с мултидисциплинарни екипи и ясно определен „бърз вход“ от диагнозата до започване на терапия, подкрепен от електронни досиета и рецепти и интегрирани профилактични услуги, включително лесен достъп до PrEP. У нас процесите са фрагментирани, дигитализацията е ограничена, а навигацията на пациента зависи най-вече от личната ангажираност на отделни специалисти.

Десислава Янева насочи вниманието към недооценената роля на психосоциалната подкрепа. По думите ѝ, от момента на поставяне на диагнозата е необходима ясна пациентска навигация, бърз достъп до услуги за психично здраве и интегрирана подкрепа чрез групи за взаимопомощ и образователни програми. Тя подчерта, че социалните услуги трябва да работят в тясна връзка с медицинските екипи, а дигитализацията чрез онлайн консултации и дистанционни контролни прегледи е ключова за подобряване на достъпа.

В хода на събитието бе очертана необходимостта новата програма да обедини постоянни информационни кампании, широк и лесен достъп до тестване, ясни клинични насоки и национално обезпечаване на PrEP, модерна дигитална инфраструктура с висока защита на данните, стабилно финансиране за психосоциални услуги и справедливо заплащане за специалистите в ХИВ центровете. Участниците настояха и за развиването на Консултативния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ с реални правомощия и активно участие на пациентски и общностни организации.

„Имаме терапиите. Време е да подредим системата около пациента“, коментира д-р Луканов.

По думите на всички участници, бъдещата програма трябва да премине от декларативни намерения към конкретни, измерими и финансирани действия, които да гарантират навременна диагностика, ефективна превенция, интегрирана грижа и достойно качество на живот за хората, живеещи с ХИВ.

Запис от събитието можете да видите тук: